Колко е важно да си зелен

През 2023 година вече всепо-ясно се забелязва засилващата се роля на „нефинансови“ критерии при избор иподкрепа на определени инвестиционни проекти и бизнеси. Ковид пандемията ипродължаващият военен конфликт в Украйна, ни демонстрираха как за много краткипериоди може да се случат непредвидими събития, които да оставят своя отпечатъки да оформят икономическите процеси за години напред – забавянето на глобалнатаикономика, кризите и смущенията в световните вериги на доставка, високатаинфлация са само някои от примерите в тази насока. Едно събитие води след себеси следващите и кризите взаимно се подклаждат, за да създадат “перфектнатаикономическа буря”. Въпреки това, в тези периоди на криза и трудности смесвидетели на едни от най-сериозните технологични и научни постижения от многовреме насам – невиждан прогрес в биофармакологията, който съвсем скоро може даима за резултат лечение и превенция на болести, които до скоро изглеждаханапълно нелечими, огромен скок в развитието на електрическата мобилност иелектрическите автомобили и значително развитие на ВЕИ технологиите и сектора.Същевременно едно от големите предизвикателства пред човечеството оставаопазването на околната среда, намаляването на емисиите парникови газове изадържане темпа на глобалното затопляне. В забързаното ежедневие много от тезивъпроси изглеждат далечни и почти виртуални, но в последните години и доримесеци е очевидно, че бизнесът и правителствата вече им отделят значимовнимание. Достатъчно е да се спомене само отказа на Германия от ядрени мощностии затварянето им.

Все по-активни и значимистават и инициативи като Climate Action 100+, Net Zero Asset Managers и RE 100.Всяко едно от тези движения и организации има за цел да промотира озеленяванетона енергийното потребление на компаниите и достигането им до въглероднанеутралност – операционен модел, при който съответният бизнес не оставявъглероден отпечатък или поне го компенсира напълно. Показателна е подкрепата,която събират тези инициативи (по данни от самите групи): Climate Action Climate Action100+ обединява над 700 инвеститора, които управляват 68 трилиона долара иредовно оценя прогреса към въглеродна неутралност на 166 компании, които потехни преценки генерират до 80% от индустриалните емисии в света. Същевременнопо-младата инициатива Net ZeroAsset Managers, която беше създадена в края на 2020 г. в подкрепа настремежа към нулеви емисии на парникови газове до 2050 г., вече е привлякла 301инвеститора, управляващи 59 трилиона долара. RE100,насочена предимно към корпоративни потребители на електроенергия, като къммомента тя е привлякла над 380 фирми от цял свят, които искат да използватенергия само от възобновяеми енергийни източници и чиято годишна консумация наелектроенергия е над 420 тераватчаса. В България обекти имат 42 от тези фирми,с годишна консумация над 152 гигаватчаса.

Отвъд статистиката, вмедиите все повече се обръща внимание на нарастващата ангажираност на големитеинвеститори и фирми към проблемите на климата и прехода им към възобновяемиенергийни източници. Най-големите асет мениджъри вече са част от споменатите организациии нещо повече – много от тях вече изискват от компаниите, в които саинвестирали, конкретни и подробни планове за преход към нулеви емисии. Всепо-обичайно за инвестиционната общност е създаването на специални и новифондове, посветени изключително на инвестиции в “зелени” бизнеси. Сред мерките,които професионалните инвеститори предприемат, е дори разпродажбата наопределени активи, което може и да звучи крайно, но все по-често се случва, акосъответните бизнесите не са съпричастни с целите за опазване на околната средаи са в противоречие с ESG стратегиите на тези компании.

Няма евтина електроенергия

Паралелно на глобалния„инвестиционен“ (и не само) натиск за декарбонизация се наблюдава и едназначима тенденция за все по-голям, пазарен интерес към чистата електроенергия,като мярка за стабилизиране на разходите на потребителите. В някакъв смисъл товае напълно естествено, тъй като екстремалните стойности и пазарна волатилност отпоследните няколко години стреснаха както бизнесите, така и правителствата.Факторите, които повлияват развитието на ВЕИ сектора са поне няколко:

• нараснал фокус към ефектите от човешката     дейности върху околната среда доведоха до исторически максимуми на     търгуваните въглеродни емисии;
• все по-сериозен инфлационен натиск покрай     увеличението на парични средства в обращение, което доведе до поскъпване     на основни суровини и енергоносители, вкл. петрол и газ. Тези процеси     допълнително се засилват от все още продължаващите се “прихълцвания” от     различен характер по международните вериги на доставките;
• нарастващо търсене на електроенергия – това е     валидно както за всякакъв вид нови сгради – търговски центрове, жилища и     офиси, които в общия случай имат мощни системи за климатизация, така и за     почти всички индустрии. В транспорта електрификацията е доминантна     тенденция и водещи икономики и производители на автомобили предричат     залеза на двигателите с вътрешно горене в следващите 10-15 години.
• геополитически фактори, като санкциите за Русия     и стремежа на ЕС към по-голяма енергийна независимост, което засилва     регулациите и политиките в подкрепа на развитието на ВЕИ в Европа.

Особено внимание заслужаваразвитието на търговията с въглеродните емисии. През последната няколко месецате не просто достигнаха исторически максимум, но и почти повече от утроиханивата си спрямо предишните пикове от 2008 и 2019 г. Особено драматично бешепоскъпването в първите 5 месеца на тази година – с около 2/3, като прогнозитеса, че текущите нива трайно ще се задържат над 100 евро за 1 тон CO2. Основендвигател за това поскъпване е заявката за нови политики в Европейския съюз,който промени целта си за ограничаване на парниковите газове на 55% до 2030 г.спрямо нивата на емисии през 1990-та. Това означава повече рестрикции за редицаконсуматори и масово “озеленяване”, което със сигурност ще обхване и повечепроизводствени вериги и бизнеси. Европа, разбира се не е сама в тезиинициатива. След избирането на Джо Байдън, САЩ се завърнаха амбициозно всветовната борба за опазване на околната среда, а Китай отдавна е обявилзначителни инициативи за намаляване на замърсяването на въздуха,електрификацията на транспорта и като цяло намаляването на емисиите си.

Все по-малко вероятноизглежда да се върнем към пиковите рекордните нива на цените наелектроенергията от 2021 и 2022 г. Тук отново на дневен ред излиза въпроса доколко въглищата и ядрената енергия като енергоизточници трябва да са основенфокус и дошло ли е времето на скоростно изпълнение на политиките задекарбонизация и озеленяване на енергийният сектор. В крайна сметка усилията занамаляване на въглеродния отпечатък със сигурност ще доминират развитието наенергийния сектор в дългосрочен план.

Пазарите отдавна отчитаттези заявки – повечето регулаторни изисквания за чиста енергия и чистопроизводство повишават очакванията за цените на емисиите, съответно по-скъпитеемисии и по-високите изисквания, означават че уж евтините стари въглеродни производствана електроенергия няма как да останат „евтини“, тъй като ще се наложи даинвестират в по-чисти технологии, да купуват скъпи емисии или просто да неработят, особено постоянно.

Зеленият ток е (и ще остане) по-евтин – най-естественият хедж

В тези динамични времена сеоказва, че чистата енергия – тази произведена от ВЕИ – се оказва най-добриятдългосрочен избор за много консуматори, тъй като не само позволява да сепостигнат целите за опазване на околната среда, задавани от правителствата, нои всъщност може да е свързана с естествено ценово предимство. Парадоксът е, чеза много хора – особено в България – зелената енергия се свързва с многопо-високи цени, но реалността е, че това възприятие безвъзвратно е част отминалото, когато държавни ценови и други субсидии бяха необходими, за да сесъздаде траен интерес към ВЕИ индустрията. Този процес продължава около 15години, като към момента вече са генерирани значителни икономии от мащаба. Таканапример цената за изграждане на соларни системи е намаляла с около 5-6 пъти затози период, а глобалните вятърни мощности – 743 GW – вече почти компенсиратвъглеродните емисии на континент като Южна Америка.

Значителното развитие наВЕИ технологиите, комбинирано с продължаващата подкрепа за тях от страна направителствата, практически ги изведе на водеща позиция в ценовата конкуренцияпри доставките на електроенергия. Още през 2020 г. Международната ЕнергийнаАгенция (IEA) официално обяви, че соларната енергия е вече най-евтиниятизточник на енергия, с който човечеството разполага. Същевременно в Българиякапацитет на фотоволтаичните централи през 2022 се е увеличил с почти 40%спрямо 2021. Залогът е, че това не е просто временно явление, а дългогодишназакономерност, подкрепена от натрупаното през годините поевтиняване накомпонентите за ВЕИ генераторите.

Дългогодишните очаквания заБългария на експертите в енергийните прогнози Baringa сочат, че при сценария„скъпи суровини“ (в какъвто изглежда се намираме) в рамките на 10 годинисредногодишните цените на едро на електроенергията ще се задържат на нива, коитодо преди 2 години изглеждаха като непосилно скъпи. Дългосрочно цените вероятноще гравитират около 100 евро, като е ясно, че тази величина ще варира спряморазвитието на търсенето и предлагането, регионалната свързаност, националните иконтиненталните политики в сферата. Тези прогнози освен това касаят цените наедро, като нивата към крайните потребители би следвало да са по-високи, зарадиостаналите разходи по веригата на доставки, които се натрупват приелектроразпределителните дружества и търговците на енергия.

Какво да се прави

При тези очаквания изглежданапълно естествено, че все повече големи корпоративни консуматори обръщатпоглед към зелената енергия. Най-лесният начин бизнесът да се снабдява с чистаелектроенергията е да сключи договор с търговец, който изкупува енергия отсъществуващи ВЕИ мощности – при тези доставки се генерират така нареченитегаранции за произход, които удостоверяват че консумираното количество енергия ес ВЕИ произход, като тези гаранции могат да бъдат прехвърляни от търговеца къмпотребителя.

ТОКИ в партньорство съссвързани компании от групата на Реналфа е първият български търговец, който ощепрез 2020 година предложи такъв стандартизиран продукт и на практикадемократизира достъпа до този тип енергия, както за малки, така и за средни иголеми консуматори. Гаранциите за произход показват, че съответното количествоенергия е генерирано от ВЕИ, но при тях обикновено няма директни финансовиползи за потребителите, тъй като досега тези доставки се базират насъществуващи, а не на новоизградени ВЕИ мощности, а и тъй като все още нямасъздаден механизъм, който да приравнява тези гаранции с търгуваните въглеродниемисии.

Същевременно някоипотребители търсят още по-директна експозиция към ВЕИ енергията. Това ставанапълно постижимо чрез опциите да се сключат синтетични или директниДългогодишни договори за изкупуване на електроенергия (Private Power PurchaseAgreements – PPAs). Тези споразумения са свързани с дългогодишен ангажимент отстрана на съответния потребител, че ще ползва и купува произведената енергия нанови ВЕИ проекти. Обикновено тези договори за изкупуване са със срочност 10, 12или 15 години. Чрез тях се постигат едновременно няколко положителни ефекта:

• от една страна консуматорът си осигурява част  или цялото количество енергия, която ще потребява, на фиксирана цена, за  дълъг период от време
• постига се силна предвидимост на този вид разход, и
• се реализират спестявания на фона на  дългогодишните прогнози и очаквания за нарастващи цени на електроенергията
• допълнително, дългогодишният ангажимент от  страна на потребителя подпомага инвеститорите в генериращите мощности да си осигурят по-лесно и при по-приемливи условия финансиране за своите проекти, което по същество улеснява декарбонизацията на енергетиката.

Основната разлика междусинтетичните и директните договори за изкупуване на енергия е дали страна подоговора е директно производителят на енергия или не, съответно при директнитедоговори доставката на енергия може да се осъществява през енергопреноснатамрежа или директно по кабел (при съответната физическа близост между обектитена консуматора и генератора). Заради необходимостта от допълващи доставкидиректните PPA са по-лесно приложими тогава, когато консумацията е по-голяма отенергията, генерирана от производителя, но това не е напълно задължително.

Ако някой потребител искада озелени цялата си консумация – което рано или късно ще се превърне вдостатъчно общоприложим императив – тогава индиректните или синтетични PPA садалеч по-приложими. При тях задължителна страна е и търговец на електроенергия,който управлява и собствена балансираща група. Чрез този търговец се извършваприспособяването на производствения график на генератора спрямо потребителскияграфик на консуматора (т.нар. sleeving). Тези решения много често вървят ръказа ръка и с въвеждането на „умни“ технологии и мрежи. При тях освенпроследяване на потреблението, е възможно и управление на мощностния баланс приконсуматора, както и интеграцията с инсталирани зарядни станции заелектромобили и последващо потенциално инсталиране на система за съхранение наенергия.

Подобни модерни и ефективнирешения вече са практика в редица български фирми (виж карето) благодарение ина работата на компании като КЕР ТОК ПАУЪР,част от групата Реналфа, които иматзначителен опит както по отношение на изкупуването на енергия от ВЕИ мощности,така и във връзка с управлението на тези системи и правилното структуриране наюридическите отношения относно доставките, балансирането и правилноторазпределение на финансовите ефекти от новогенерираната енергия. Компаниятазалага залага на дигитализирани услуги, високотехнологични процеси и назелената енергия и е лидер в прехода към децентрализирана, демократизирана идекарбонизирана на енергетиката в България.

Българските “зелени”пионери

В България вече има немалкоконсуматори сред големите фирми и заводи, които осъзнават и търсят ползите отзелената енергия и особено от новите, несубсидирани ВЕИ мощности. Нерядко товае заради инициативи и политики възприемани на ниво “централа” за мултинационалнитеили международни компании, но има случаи и на локални инвеститори, които искаткакто да са част от положителното движение за опазване на околната среда, такаи да хеджират дългосрочно, дори и частично, своите разходи за електроенергия.

Сред добрите примерите заподобни вече осъществени политики са “Метро България”, ЗММ и A1. Още през 2019METRO в сътрудничество със Соларпро Холдинг,също част от Реналфа, поставиха началотона енергийно независими магазини с инсталирането на модерна покривнафотоволтаична система на търговския си обект в Благоевград. Подобни решенияпоследваха и в Плевен и Велико Търново, като част от иновацията беше първотоизползване на частен дългосрочен договор за изкупуване на електрическатаенергия (Private PPA). ЗММ от своя страна – чрез заводите си в Нова Загора иСливен – инвестирав две покривни соларни централи с обща мощност от 1.3 МВтч отново всътрудничество със Соларпро Холдинг. Благодарение на този проект, дружествотопокрива между 75% и 90% от енергийните нужди от пикова енергия на предприятиятаси в слънчеви дни.

През лятото на 2022водещият доставчик на телекомуникационни услуги А1 България и Реналфа подписахадългосрочен договор за закупуване на електроенергия произведена отновоизграждаща се фотоволтаична централа с капацитет 33 МВтч. Договорътгарантира доставка на 20 000 МВтч чиста енергия годишно за следващите 10години. Наред с доставката на чиста енергия, Реналфаще предоставя т.нар. sleeving услуга на A1 чрез КЕРТОКИ ПАУЪР.

‍