Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons
Авторът Шели Инглис е Изпълнителен директор на Центъра за човешки права на Университета в Дейтън
В продължение на две седмици през ноември световните лидери и националните преговарящи ще се срещнат в Шотландия, за да обсъдят какви действия да се предприемат по отношение на изменението на климата. Това е сложен процес, който може да бъде труден за разбиране отвън, но това е начинът, по който международното право и институциите помагат за решаването на проблеми, които нито една страна не може да реши сама.
Работих за Организацията на Обединените нации (ООН) няколко години, като съветник по право и политика и съм участвала в международните преговори. Ето какво се случва зад затворените врати и защо хората са загрижени, че COP26 може да не постигне целите си.
Какво е COP26?
През 1992 г. страните от ООН се споразумяха за международен договор, наречен Рамкова конвенция на ООН за изменението на климата (РКОНИК), който определя основни правила и поставя очаквания за глобално сътрудничество в борбата с изменението на климата. Това беше първият път, в който повечето нации официално признаха необходимостта от контрол на емисиите на парникови газове, които причиняват глобалното затопляне, което от своя страна води до изменение на климата.
От тогава този договор е актуализиран многократно, включително през 2015 г., когато държавите – членки подписват Парижкото споразумение за климата. Това споразумение постави за цел ограничаване на глобалното затопляне до „много под“ 2 градуса по Целзий и за предпочитане до 1,5 C, за да се избегне катастрофалното изменение на климата.
COP26 означава 26-та конференция на страните по РКОНИК. „Страните“ са 196-те държави, ратифицирали договора, плюс Европейският съюз. Обединеното кралство, в партньорство с Италия, е домакин на COP26 в Глазгоу, Шотландия, от 31 октомври до 12 ноември 2021 г. Срещата се отложи с една година заради пандемията от COVID-19.
Рисковете от изменението на климата са известни от десетилетия
Държавите действат бавно по отношение на изменението на климата, въпреки ангажиментите на техните лидери и все по-сериозните предупреждения от учени. Междувременно средната глобална температура се е повишила с около 1 градус по Целзий над средната за 20-ти век.
Защо световните лидери са толкова фокусирани върху изменението на климата?
Последният доклад на Междуправителствената група на ООН по изменението на климата (МГИК), публикуван през август 2021 г., отправя най-сериозните до момента предупреждения, че човешката дейност категорично е затоплила планетата и че изменението на климата сега е широко разпространено, бързо и засилващо се.
Учените от МГИК обясняват как изменението на климата в голяма степен са причината за появата на екстремни метеорологични явления, наводнения, тежки горещи вълни и суши, загуба и изчезване на видове, както и топенето на ледените шапки и повишаването на морското равнище. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш нарече доклада „червен код за човечеството“.
В атмосферата вече има толкова много емисии на парникови газове, че дори и при осъществяването на най-амбициозния сценарий на страните – членки, при който те бързо ще намалят генерирането на нови емисиите, светът ще е свидетел на повишаване на температурите поне до средата на века.
Въпреки това, все още все още е възможно да се реагира в тесен времеви прозорец. Ако страните успеят да намалят глобалните емисии до „нетна нула“ най-късно до 2050 г., това може да върне затоплянето до под 1,5 C през втората половина на 21-ви век. Как да се доближим до този курс, обсъждат лидерите и преговарящите на СОР26.
Какво се случва на COP26?
През първите дни на конференцията около 120 държавни глави, сред които Президента на САЩ Джо Байдън, и техни представители ще се съберат, за да демонстрират своя политически ангажимент за забавяне на изменението на климата.
След като държавните глави си тръгнат, делегации на държавите, често водени от министъра на околната среда, участват дни наред в преговори, събития и обмен на данни, за да сближат своите позиции, да поемат нови ангажименти и да се присъединят към нови инициативи. Тези взаимодействия се базират на месеци предходни дискусии, политически документи и предложения, изготвени от групи държави, служители на ООН и други експерти.
Неправителствени организации и бизнес лидери също присъстват на конференцията, а COP26 има публична страна със сесии, фокусирани върху теми като въздействието на изменението на климата върху малките островни държави, горите и селското стопанство, както и изложби и други събития.
Срещата завършва с формулирането на и записване на решения и ангажименти, с който всички страни се съгласяват. Антонио Гутериш, Генерален секретар на ООН, публично изрази своето разочарование от резултата от COP25, а вече има признаци за наличието на проблеми с COP26.
Какво се очаква да постигне COP26?
Съгласно Парижкото споразумение от страните се изисква да актуализират своите национални планове за действие в областта на климата на всеки пет години, включително на COP26. Тази година се очаква те да приемат амбициозни цели до 2030 г. Тези цели са известни като национално определени вноски или NDC.
Парижкото споразумение изисква от държавите да докладват своите NDC, но им позволява свобода на действие при определянето как да намалят своите емисии на парникови газове. Първоначалният набор от мерки за намаляване на емисиите приети през 2015 г. беше твърде слаб, за да успее ограничението на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий.
Една от ключовите цели на COP26 е да се увеличат тези мерки, за да се достигнат нетни нулеви въглеродни емисии до средата на века.
Друга цел на COP26 е да се увеличи климатичното финансиране, за да се помогне на по-бедните държави да преминат към чиста енергия и да се адаптират към изменението на климата. Това е важен въпрос за справедливостта към много от развиващи се страни, чиито граждани носят най-голямото бреме от изменението на климата, но са допринесли най-малко за него. Богатите страни обещаха през 2009 г. да дават 100 милиарда долара годишно до 2020 г., за да помогнат на развиващите се нации – цел, която не е постигната. САЩ, Обединеното кралство и ЕС са сред най-големите генератори на емисии от парникови газове, и вече увеличиха своите финансови ангажименти. От банките, бизнеса, застрахователите и частните инвеститори се изискава да бъдат по-ангажирани по темата.
Други мерки включват постепенно премахване на използването на въглища и генериране на решения, които запазват, възстановяват или регенерират естествените поглъщатели на въглерод, като горите.
Предизвикателство е и приемане на споразумение за прилагане на система за търговия с въглерод, очертана в Парижкото споразумение. Този въпрос вече което дерайлира предишните издания на COP.
На път ли са държавите да постигнат международните цели за климата?
През септември 2021 г. ООН предупреди, че преразгледаните цели на страните не са достатъчно амбициозни и ще позволят планетата да се затопли с до 2,7C до края на този век. Правителствата, обаче, са изправени и пред друго предизвикателство тази есен, което може да повлияе на начина им на реакция: недостигът на енергийни доставки изправи Европа и Китай пред шокови поскъпвания на цените на природния газ, въглищата и петрола.
Китай – най-големият източник на вредни и парникови емисии в света – все още не е представил своя NDC. Големите производители на изкопаеми фосилни горива като Саудитска Арабия, Русия и Австралия изглежда не желаят да засилят своите ангажименти. Индия – критичен играч, като вторият по големина потребител, производител и вносител на въглища в световен мащаб – също все още не е поела ангажимент.
Ангажиментите на други развиващи се страни като Индонезия, Малайзия, Южна Африка и Мексико също са важни. Така е и с Бразилия, която под управлението на Хавиер Болсонаро увеличи обезлесяването на Амазонка – най-голямата тропическа гора в света от решаващо значение за биоразнообразието и премахването на въглеродния диоксид от атмосферата.
Какво ще се случи, ако COP26 не постигне целите си?
Много запознати с процесите хора вярват, че COP26 няма да постигне целта си да има достатъчно силни ангажименти от страна на държавите да намалят глобалните емисии на парникови газове с 45% до 2030 г. Това означава, че светът няма да поеме плавен курс за достигане на нетни нулеви емисии до 2050 г. и да изпълни целта за поддържане на затоплянето под 1,5 С.
Но организаторите твърдят, че поддържането на затопляне под 1,5 C все още е възможно. Бившият държавен секретар на САЩ Джон Кери, който ръководи преговорите от страна на САЩ, продължава да се надява, че ангажиментите на достатъчно държави ще създадат инерция за други да засилят целите си за намаляване на емисиите до 2025 г.
Цената на провала е астрономическа. Проучванията оценяват, че разликата между 1,5 и 2 градуса по Целзий може да означава потапянето под вода на малките островни държави, смъртта на кораловите рифове, екстремни горещи вълни, наводнения, горските пожари и всеобхватна загуба на реколта.
Това се изразява в много преждевременни смъртни случаи, по-масова миграция, големи икономически загуби, големи участъци земя, непригодни за живеене, и насилствен конфликт за ресурси и храна – това, което генералният секретар на ООН нарече „административното бъдеще“.
Ако искате да се включите в борбата с климатичните промени, най-лесно и бързо можете да изберете Зелен план от ТОКИ, с който ще гарантирате, че енергията консумирана от Вашия бизнес не генерира въглеродни емисии или се свържете с нас за още по-устойчиви решения за доставка на електроенергия.
