Частните договори за енергия – евтината енергия на бъдещето е тук

Колко е важно да си зелен

2021 година, а и като цяло началото на 21 век, макар и колебливо на моменти, показват засилващата се роля на „нефинансови“ критерии при избор и подкрепа на определени инвестиционни проекти и бизнеси. В момент, когато човечеството макар и бавно, започва да излиза от Ковид пандемията, глобалните конфликти, болести и глад не са решени напълно, но изглеждат преодолими, благодарение на развитието на науката и технологиите. Същевременно едно от големите предизвикателства пред човечеството остава опазването на околната среда, намаляването на емисиите парникови газове и задържане темпа на глобалното затопляне. В забързаното ежедневие много от тези въпроси  изглеждат далечни и почти виртуални, но в последните години и дори месеци е очевидно, че бизнесът и правителствата вече им отделят значимо внимание. Достатъчно е да се споменат само две-три инициативи – Climate Action 100+, Net Zero Asset Managers и RE100. 

Всяко едно от тези движения и организации има за цел да промотира озеленяването на енергийното потребление на компаниите и достигането им до въглеродна неутралност – операционен модел, при който съответният бизнес не оставя въглероден отпечатък или поне го компенсира напълно. Показателна е подкрепата, която събират тези инициативи (по данни от самите групи): Climate Action обединява 575 инвеститора, които управляват 54 трилиона долара, както и 167 компании, на които по техни преценки се дължат над 80% от индустриалните емисии в света, като тази подкрепа е събрана в рамките на последните 4 години. Същевременно по-младата инициатива Net Zero Asset Managers, започнала миналия декември и подкрепяща стремежа към нулеви емисии на парникови газове до 2050 г., за по-малко от половин година е подкрепена от 87 инвеститора, управляващи 37 млрд. долара. RE100, насочена предимно към глобалните потребители, обединява предприятия, които емитират парникови газове, като към момента тя е привлякла над 300 фирми от цял свят, които искат да използват енергия само от възобновяеми енергийни източници и чиято годишна консумация на електроенергия е над 315 тераватчаса. В България обекти имат 22 от тези фирми, с годишна консумация над 41 гигаватчаса.

Отвъд статистиката, в медиите все повече се обръща внимание на нарастващата ангажираност на големите инвеститори и фирми към проблемите на климата и прехода им към възобновяеми енергийни източници. Най-големите асет мениджъри вече са част от споменатите организации и нещо повече – много от тях вече изискват от компаниите, в които са инвестирали, конкретни и подробни планове за преход към нулеви емисии. Вече не е никак необичайно за инвестиционната общност създаването на специални и нови фондове, посветени изключително на инвестиции в “зелени” бизнеси. Сред мерките, които професионалните инвеститори биха могли да предприемат, е дори разпродажбата на определени активи, което може и да звучи крайно, но не е изключено, ако съответните бизнесите не са съпричастни с целите за опазване на околната среда.  

Няма евтина електроенергия

Паралелно на глобалния „инвестиционен“ (и не само) натиск за декарбонизация се наблюдава и една значима тенденция за все по-голямото поскъпване на цената на електроенергията и в някакъв смисъл това е напълно естествено, макар екстремалните стойности от тази есен да стреснаха както бизнеси, така и правителства. 2020 г. беше необичайна заради силните рестрикции, свързани с Ковид 19, като тогава в много държави, включително и в България, цените на електроенергията намаляха значително. Оказа се обаче, че това е само краткотраен ефект на фона на едно ясно изразено дългогодишно поскъпване. Факторите, които оказват дългосрочен натиск „нагоре“ са поне няколко:

• Икономическото възстановяване, което вече е факт в по-развитите икономики, преминали през пандемията и с изпълнени широкообхватни ваксинационни програми;
• Нараснал фокус към ефектите от човешката дейности върху околната среда доведоха до исторически максимуми на търгуваните въглеродни емисии;
• Все по-осезаем инфлационен натиск покрай увеличението на парични средства в обращение, което доведе до поскъпване на основни суровини и енергоносители, вкл. петрол и газ. Тези процеси допълнително се засилват от появилите се “прихълцвания” от различен характер по международните вериги на доставките;
• Все по-голямото търсене на електроенергия – това е валидно както за всякакъв вид нови сгради – търговски центрове, жилища и офиси, които в общия случай имат мощни системи за климатизация, така и за почти всички индустрии. В транспорта електрификацията е доминантна тенденция и водещи икономики и производители на автомобили предричат залеза на двигателите с вътрешно горене в следващите 15-20 години.

Особено внимание заслужава развитието на търговията с въглеродните емисии. През последната 1 година месеца те не просто достигнаха исторически максимумк, но  и почти повече от удвоиха нивата си спрямо предишните пикове от 2008 и 2019 г. Особено драматично беше поскъпването в първите 5 месеца на тази година – с около 2/3, като прогнозите са, че текущите нива трайно ще се задържат над 50 евро за 1 тон CO2. Основен двигател за това поскъпване е заявката за нови политики в Европейския съюз, който промени целта си за ограничаване на парниковите газове на 55% до 2030 г. спрямо нивата на емисии през 1990-та. Това означава повече рестрикции за редица консуматори и масово “озеленяване”, което със сигурност ще обхване и повече производствени вериги и бизнеси. Европа, разбира се не е сама в тези инициативи. С избирането на новия си президент Джо Байдън, САЩ се завърнаха амбициозно в световната борба за опазване на околната среда, а Китай отдавна е обявил значителни инициативи за намаляване на замърсяването на въздуха, електрификацията на транспорта и като цяло намаляването на емисиите си.

Текущите исторически нива на електроенергията е възможно да попречат на скоростното изпълнение на политиките, доколкото те поставят по нов начин въпроса за въглищата и за ядрената енергия като енергоизточници. Но в крайна сметка тенденции и усилия за намаляване на въглеродния отпечатък най-вероятно ще доминират в дългосрочен план.

Пазарите вече отчитат тези заявки – повечето регулаторни изисквания за чиста енергия и чисто производство повишават очакванията за цените на емисиите, съответно по-скъпите емисии и по-високите изисквания, означават че уж евтините стари въглеродни производства на електроенергия няма как да останат „евтини“, тъй като ще се наложи да инвестират в по-чисти технологии, да купуват скъпи емисии или просто да не работят, особено постоянно.

Зеленият ток е (и ще остане) по-евтин – най-естественият хедж

В тези динамични времена се оказва, че чистата енергия – тази произведена от ВЕИ – е най-добрият дългосрочен избор за много консуматори, тъй като не само позволява да се постигнат целите за опазване на околната среда, задавани от правителствата, но и всъщност може да е свързана с естествено ценово предимство. Парадоксът е, че за много хора – особено в България – зелената енергия се свързва с много по-високи цени, но реалността е, че това възприятие безвъзвратно е част от миналото, когато държавни ценови и други субсидии бяха необходими, за да се създаде траен интерес към ВЕИ индустрията. Този процес продължава около 15 години, като към момента вече са генерирани значителни икономии от мащаба. Така например цената за изграждане на соларни системи е намаляла с около 5-6 пъти за този период, а глобалните вятърни мощности – 743 GW – вече почти компенсират въглеродните емисии на континент като Южна Америка.

Значителното развитие на ВЕИ технологиите, комбинирано с продължаващата подкрепа за тях от страна на правителствата, практически ги изведе на водеща позиция в ценовата конкуренция при доставките на електроенергия. Миналата есен Международната Енергийна Агенция (IEA) официално обяви, че соларната енергия е вече най-евтиният източник на енергия, с който човечеството разполага. Същевременно в България, новите проекти за соларни централи (включително за собствено ползване) имат потенциал да генерират дългосрочно снабдяване с електроенергия на цена, която е с до 25% по-ниска спрямо борсовите нива, които се наблюдават през последните 6 месеца на БНЕБ. Залогът е, че това не е просто временно явление, а дългогодишна закономерност, подкрепена от натрупаното през годините поевтиняване на компонентите за ВЕИ генераторите.

Дългогодишните очаквания за България на експертите в енергийните прогнози Baringa сочат, че при сценария “скъпи суровини” (в какъвто изглежда се намираме) в рамките на 10 години средногодишните цените на едро на електроенергията ще се задържат на нива, които до преди 1 година изглеждаха като непосилно скъпи. Дългосрочно цените вероятно ще гравитират около 100 евро, като е ясно, че тази величина ще варира спрямо развитието на търсенето и предлагането, регионалната свързаност, националните и континенталните политики в сферата. Тези прогнози освен това касаят цените на едро, като нивата към крайните потребители би следвало да са по-високи, заради останалите разходи по веригата на доставки, които се натрупват при електроразпределителните дружества и търговците на енергия.

Какво да се прави

При тези очаквания изглежда напълно естествено, че все повече големи корпоративни консуматори обръщат поглед към зелената енергия. Най-лесният начин бизнесът да се снабдява с чиста електроенергията е да сключи договор с търговец, който изкупува енергия от съществуващи ВЕИ мощности – при тези доставки се генерират така наречените гаранции за произход, които удостоверяват че консумираното количество енергия е с ВЕИ произход, като тези гаранции могат да бъдат прехвърляни от търговеца към потребителя. 

ТОКИ в партньорство със свързани компании от групата на Реналфа е първият български търговец, който още миналата година предложи такъв стандартизиран продукт и на практика демократизира достъпа до този тип енергия, както за малки, така и за средни и големи консуматори. Гаранциите за произход показват, че съответното количество енергия е генерирано от ВЕИ, но при тях обикновено няма директни финансови ползи за потребителите, тъй като досега тези доставки се базират на съществуващи, а не на новоизградени ВЕИ мощности, а и тъй като все още няма създаден механизъм, който да приравнява тези гаранции с търгуваните въглеродни емисии. 

Същевременно някои потребители търсят още по-директна експозиция към ВЕИ енергията. Това става напълно постижимо чрез опциите да се сключат синтетични или директни Дългогодишни договори за изкупуване на електроенергия (Private Power Purchase Agreements – PPAs). Тези споразумения са свързани с дългогодишен ангажимент от страна на съответния потребител, че ще ползва и купува произведената енергия на нови ВЕИ проекти. Обикновено тези договори за изкупуване са със срочност 10, 12 или 15 години. Чрез тях се постигат едновременно няколко положителни ефекта: 

• От една страна консуматорът си осигурява част или цялото количество енергия, която ще потребява, на фиксирана цена, за дълъг период от време
• Постига се силна предвидимост на този вид разход, и
• Реализират си спестявания на фона на дългогодишните прогнози и очаквания за нарастващи цени на електроенергията 
• Допълнително, дългогодишният ангажимент от страна на потребителя подпомага инвеститорите в генериращите мощности да си осигурят по-лесно и при по-приемливи условия финансиране за своите проекти, което по същество улеснява декарбонизацията на енергетиката.

Основната разлика между синтетичните и директните договори за изкупуване на енергия е дали страна по договора е директно производителят на енергия или не, съответно при директните договори доставката на енергия може да се осъществява през енергопреносната мрежа или директно по кабел (при съответната физическа близост между обектите на консуматора и генератора). Заради необходимостта от допълващи доставки директните PPA са по-лесно приложими тогава, когато консумацията е по-голяма от енергията, генерирана от производителя, но това не е напълно задължително. 

Ако някой потребител иска да озелени цялата си консумация – което рано или късно ще се превърне в достатъчно общоприложим императив – тогава индиректните или синтетични PPA са далеч по-приложими. При тях задължителна страна е и търговец на електроенергия, който управлява и собствена балансираща група. Чрез този търговец се извършва приспособяването на производствения график на генератора спрямо потребителския график на консуматора (т.нар. sleeving). Тези решения много често вървят ръка за ръка и с въвеждането на „умни“ технологии и мрежи. При тях освен проследяване на потреблението, е възможно и управление на мощностния баланс при консуматора, както и интеграцията с инсталирани зарядни станции за електромобили и последващо потенциално инсталиране на система за съхранение на енергия.

Подобни модерни и ефективни решения вече са практика в редица български фирми (вижте карето) благодарение и на работата на Соларпро Холдинг и ТОКИ, които имат значителен опит както по отношение на физическото изграждане на ВЕИ мощности, така и във връзка с управлението на тези системи и правилното структуриране на юридическите отношения относно управление на доставките, балансирането и правилното разпределение на финансовите ефекти от новогенерираната енергия. Соларпро Холдинг е сред пионерите във фотоволтаичната индустрия в Югоизточна Европа с повече от 700 MW инсталирана мощност, 150 фотоволтаични централи в експлоатация и над 300 служители, а ТОКИ е ново поколение ютилити компания (challenger utility), която залага на дигитално управление на отношенията с клиентите, високотехнологични процеси и на зелената енергия като част от децентрализацията, демократизацията и декарбонизацията на енергетиката.